не шум на влакове прерязва вените 
и не луна остъргва пепел от небето

не мрака търси магистрала към сърцето
и не очите свиват нощните си плащове

не тишината се наслагва по улуците
и капчиците дъжд забравят песента си

не облаците трудно вдишват
натежали от сълзи разпятия на нарциси

не времето кове пирони във водата
за да не дойде бялата... и някой да си тръгне

.........................................


където обичта
от страх се свива
от корени
от счупени крила

остават само чуждите присъствия

... и липсата на пръстите ми