понякога се отказваме от трептенето на душата си миг преди да полетим, понякога от страх, понякога от гордост, понякога от не знам защо
оставаме да висим така, вързани за глезените на метър над небето, което се киска под крилете ни, трябва само да дръпнем възела и...
е, да, но това е упражнение за птица, а човешкото в човека се оказва непреодолимо, понякога от страх, понякога от гордост, понякога не знам защо
но има защо... ако случайно полетиш наяве те обявяват за луд
в този смисъл- не вярвайте на очите си

просто развържете сърцето си преди да се задави в страха, гордостта и в не знам защо

SKUKAA