блуднице от мъжки род
не зная как да те наричам
но искам
във шепите си да те нароя
като пчела в най тясната килийка

до устните си 
яростно да те притискам
да пуснеш
обич
капки
нежност
и петмез
в които с пръсти да се валям
чак неприличност

да плачеш за поличба
във която
да си свободен 
от безразличната си бол
и страдайки от радост
да разцъфваш
от кръв
която нежно се събира
на малкия ми пръст
в сърцето ти
душата ми забол

да станеш отзвук на шума
клепачите ми който сътворяват
когато те поглеждам
от долу до върха

блуднице от мъжки род
седни на края на леглото
и нека бъде мрак
във който да те вдишвам
във който да те милвам
във който да се впивам
във устните ти
в миглите
в сърцето
на рамото ти голо във хорото

до съмнало над теб надвесена
да гледам
дъха ти как се люшка
на примката на моя
как вдишваш
как потрепваш
как в сън мърмориш
и да очаквам
падайки до тебе 
прималяла от копнеж
в тютюневите ниви на очите ти
на кръст
да се удавя в тази неж

блуднице от мъж род
наистина
не зная как да те наричам

лежи земята
върху голия ти гръб
целува те
не смее да се вдигне

и вятъра 
се свива на масур
затваря ципа на дъжда уж безразлично
от страх
че няма да си съхрани морала
ако откаже да откаже
синята река на моето
обичане