овъглени очи на разтопен снежен човек
четат надраскани с пръсти в снега редове
преди да цъфнат кокичета

/лично/
вече са се случили красиви
цъфнала коса

 когато дъщерите си тръгват
със всички правописни грешки от живота ти
със всички уж принадлежащи ти мними щастия

ничия
рядка
неподготвена

Вероятно някой ще попита "А бе защо все на теб ти се случват такива".
Не се случва само на мен, но на мен ми пука за случващото се и рядко мълча.
"Един, дето са го обесили"

сова, пърполещо диреща дома си по пълнолуние
скоби, ознаменували петица в бележника
луна, събличаща расото си на всеогледание

следи от 
първи пеперуди
в последен сняг

 "Горко на всички любещи, които не притежават още един връх над своето състрадание"
Ницше
вината

въпроса е
отговор ли е
въпроса

 боса ти казвам
срещу пожар си запалил огън
три в едно по стара формула

колко е жалко тръпката и страха да са катализатор на желанието
ако ги няма кое го ражда
ако и това, дето го ражда, но не е тръпка, нито страх, го няма, тогава...

света е темпериран по формулата
 
"мъж полага глава в скута на жена,когато..."