обърни ме по гръб
и ме гледай в очите
вдишай ме

тя е само метър и четирийсет, слабичка
не е мургава, направо си е черна
безработна е, но на мен не ми пречи, не иска кой знае каква издръжка,  живее при мен в обиталището, размера и е предимство в тесния апартамент, може да се сгуши на див...

късно е, около един през нощта, връщам се, потта по гърба ми съхне бавно и студено, уморена съм, изкачвам мързеливо стъпалата към хотелската стая, ще ми се да съм вече под душа, завъртам ключа, миризмата на хотелски чаршафи засяда в дроб...

той беше всичко което тя не беше
беше
умен

плувам
страхувам се от водата
размахвам сляпо и малко панически

тази сутрин събличам кожата си
кожената ми дреха от толкова много години
така ми се иска без нея да бъда

гошо стои в ъгъла виновно провиснал на осемте си крака, чувства се виновен заради паяжината, казах му, че го оставям да живее на квартира в замяна на скрити под леглото паяжини и ежедневен улов на гнусни мухи, обаче гошо е мъжки и се пер...

три дванайсетгодишни червени шапчици вървят по алеята в парка и се кикотят, след тях вълчетата, неоперени още, глупавички едни такива, лапнали цигари, мислят си, че изглеждат по мъжки след остъргания с бръсначката мъх от детските им лица...

по напъпилите с нарциси хълбоци на времето
лежат мързеливо като проскубани кучета дните
на небето с цвят на оттегляща се от пясък вода

има едно място в което
нищо не е такова каквото изглежда
там

виждаш ли водната кула ей там, виждаш ли я, това не е водна кула, това е моята кула, аз съм принцесата, която живее в нея, не вярваш ли...питай синора между двата пътя, той знае колко пъти съм си играла на криеница из храсталаците му, ту...

веднъж се обявих "виновна" за толкова много неща,  че не зная остана ли ми невинност
да те срещна толкова късно бе сирена в сърцето,която виеше ли виеше "какво да те правя...сега "
измина още ден без да съм видяла очите ти