на фона на какафонията приличаше на тебешир върху черна дъска, непромокаем, недокосняем, невероятно мек...нищо, че беше целия бял, изкуството му изискваше да стои прав часове наред без да се втвърдява, без да изсъхва, без да се троши и р...

чудо е да срещнеш отражението на душата  си
/не че разбирам от души, но мисля, че зная твоята, защото е моя/
още по чудо е да  го пропуснеш да изтече от светлината

Извор се целува всеки път като за последно. Не знаеш дали ще има следващ път, дали няма да пресъхне или пълноводен от себе си да се разлее над бреговете, забравяйки устните ти. Коленичи се пред кротката му стихия с широко затворени очи и...

Да Имаш Хляб и Богородица
ако беше тема за есе какво ли щяха да напишат учениците, но понеже не е есе и не съм ученичка мога да напиша това
с хляб и богородица не се играе

искам бели череши...обичам ги, нависнали са като едри двойни гроздачета в лятната пола на майка си и жълтеят коластрено бели, само на пъпа им мъничко бледорозово, като оченце от сладост по кожицата, най пълното кърмило на плода във върха...

мило неизвестно другарче,
аз се казвам  шайни, живея в град смехотвор в смехотвория
аз съм на 9-10 години, обичам да събирам цветя, но някой друг да ми ги откъсне, защото когато късам нещо плача, независимо дали е цвете, тревичка, ръката м...

толкова много пъти съм плакала, толкова много сълзи…
ако бяха елей щях да съм вечно млада, ако бяха киселина отдавна да  нямам лице, ала те са обезличаващи…остарявам странно, само лицето, тялото  не се поддава на провокации,...

върху отровата си копчета приших
да можеш със ръка да ме откъснеш,
да разкопчаеш себе си

докосвам те  така,
защото
във тъмното сама се учих на любов,

беше за завиждане, струйчица пот между гърдите ми...топла, сладка, лепкава от влагата във въздуха, ухаеща на окосена трева, портокал и още нещо, което и аз не мога да определя, вървя, изчислявайки разстоянието от крачка до следващата, а ...

Той е толкова нежен…Откъде взема толкова милави жестове…Откъде се е научил така да люлее, като люлка, от която хем искаш да стигнеш високото, хем да провлечеш крака по земята , да загребеш рохкавото и да не можеш да се изди...

осъмнах четиристишна
с една единственна ценна идея
/ако може да е ценна илюзията/