тя живееше в стъклена къща, от дете до днешната дата, хубава беше къщурката, прозрачна, с едно прозорче на пода и едно на тавана, горното и служеше за летене, а долното за спасение, когато един пиян клошар разби това дето е на пода тя го...

не съм жена, физиологията ми само е такава
не съм и мъж, физиологията ми не е такава
какво е физиологията пред стъклените топчета на душата, които нямат пол, нямат страх, нямат желание, просто са стъклени и техни са цветовете на дъгата, ис...

 вдишаш...
дълбоко, будно, ясно, толкова тихо, че чуваш как някъде долу, под пода ти, точно в края на лятото, неизвестно защо един господин кашля, в ъгъла на полутъмната стая слънцето се опитва да изчисли нова теорема, според която  докос...

пораснах изведнъж, дори не ми се наложи да се вдигна на пръсти, просто пораснах без дори да го искам, внезапно осъзнала, че болката ми причинява болка, че когато приемам чуждата болка я превръщам в чужда радост, нещо като скачен съд съм,...

в този край на гората живееше вълк, единак, силен, едър, все още годен да има поколение, сутрин, когато тръгваше към реката за дневната дажба жажда дори птиците притихваха и с нямо смирение гледаха как се движат едрите плешки, отмерено, ...

любовта,
ако може още така да се нарече,
по домашни пантофи със скъсани стелки

не съм нито стара мома, нито разведена, нито вдовица
не съм стара мома, мъжете в живота ми ме научиха по трудния начин да не искам да вземам, а да раздавам и цвят и сок и плод и себе си… не ме сочат с пръст със съжалително отноше...

само ти можеш да ми помогнеш да полудея, направи го наведнъж, не по малко, направи го така, че събуждайки се да не помня коя съм
помогни ми да стана спяща красавица за остатъка от живота си и всички пажове да ме целуват за лека нощ, надяв...

по ръба на небето вървя, като паяк с осем крака вкопчен в тавана без страх от падане в  или от него, стъпвам бавно  внимателно, сякаш  по везана кърпа просната на мегдана, оставена  само на вятър да гали ръбчетата на шевиците и, но небет...

не обичам празниците
в самата дума се крие същността им- ПРАЗНИ-ци...празни дни, които  сме нарочили да запълваме с евтин пълнеж, дали сме му съществително собствено име, включили сме две три преки и няколко непреки допълнения, измислили ...

тази нощ ще съм толкова далече
не приспивай светулките
дай на фенерчетата им по една светла звезда

нека те нарисувам...остави ръцете ми да разбъркат в палитрата на пъпа ти няколко нюанса зелено, слънчев лъч, прашец от пеперуда, мека копринена паяжина, пухчета от тополи и още няколко зеленооки цвята, нека само да взема четките- стръкче...