стара майка шие на машина

едно момче подготвя урок по математика

а всъщност пише тайно

любовно стихче за сестрата на Адил

един съпруг доказва че е прав

една жена изтрива от очите си

следи от розово червило

целуват се зад ъгъла мъже

старуха вее на дете с ветрило

..................

задушно е

земята тегне на ръцете си

и няма вятър да разроши птици

небето като карамел тече по шипките

тополите издишат  бели пухчета по жиците

прането тягостно люлее

пресъхнали ръкави

като птици, които искат пак да се прегърнат

ала им пречат невидими частици

май стана дълъг този стих...

или пък не...

не съм написала все още за очите

онези светлите на вятъра

във ъгъла на улицата дето се е скрил

и чака да премина с глава забита във чорапите

за да ми хвърли прах в очите

колко може да е мил

не съм написала все още и за крушите

които уморени от висене

надуват бузки като гърдите на момичета

и се напъчват някак си жълтозелени

да не пропусна и пътеките

отъпкани,  но празни до безумие

в чиято кал докато проходим сме се валяли

а днес не помним

велики и големи

аха... да не забравя

за старата жена във къщата

самотна... и двете всъщност са сами

четат намачкани хартийки търсейки

писмо от някой който

заминал е преди години...

.....................

по улиците няма хора

костюма вече е скъсен

Адил прибра сестра си от прозореца

съпругът доказа правотата си с лъжи

жена дойде на гости на жената

поредната

мъжете са отдавна нацелувани

старухата е изморена

а на детето...

на него всъщност не му пука

за мъжете

дамите

старухите

листата

щипките на вятъра

ръкавите на крушите

и

някакъв си карамел