там, един пръст над дъгата, където капчиците светлина бълбукат в  лимонено жълтите коремчета на светулките, а дъжда прилича на ситни карфички, живееше Той, през кратките лета, когато дъгата изсветляваше и прозираше само кафявото и  дъжда...