има един мост, под който се сбъдват всички желания, носиш своето в шепи до него, минаваш под извитата му арка и хоп...илюзиите стават реалност, винаги трябва да имаш едно на ум какво си си пожелал, изпълнимо ли е или просто хей така си го поискал, само за да пробваш силата на моста, този мост няма собствена философия, не подлежи на анализ, стъпил е от плюс безкрайност до минус тази, на разположение е само няколко пъти през годината и то през лятото, след буря, гради го дъжда със слънчеви тухли, а слънцето го разваля, като му изпива цветовете, веднъж, глупавичките хора решили, че могат да го заключат с катинар зад решетки, за да си го ползват като златна рибка, но леко позабравили, че създателя му не знае какво е преграда, нито пък моста може да стои със заключени глезени...Дъгата...под нея се живее трудно, защото човешките желанията носят страдание -проста житейска философия, в царството на желанията антонимите се отблъскват и противостоят една на друга, тогава, питате ли се защо я има Дъгата...за да осъзнаем слабостта на силата си  или силните си слабости...не, Тя е тук, за да се научим да минаваме над нея, там, през царството на Хоризонтите, където не се започва и завършва във безкрайност, а се преминава от един хоризонт в друг, където няма антоними, няма време, няма пространство, където цар Тук и царица Сега пият елей от цветовете на облаците, в това царство - господарство няма желания, следователно, никой не познава страданията, в него клоните не са клони, а траектории, хората не говорят, а пеят, животните не се делят на хищници и други,  и всичко това само заради Тук и Сега, за други царе и царици няма нито време,  нито място...хубаво царство, а и не е далече, само една крачка на Дъгата...имам едно желание - да стигна до него, но за да се сбъдне първо трябва да мина под нея...човешко ми е

ако над дъгата минеш,
само слънчев лъч може да те върне