отвъд синтаксиса е душата, онази част от нас, за която се спори  дали е сянка на тялото или тялото е нейна черупка, думите служат за обличане на душата, веднъж я пременяват като клошарка, друг път като царица, кучка, вехто съдрано одеало, спомен...думите не се интересуват особенно какво се случва с душата, дали под вехтото одеало ще преспи просяк или принц, а може би принц, който ще си тръгне на сутринта като просяк, оставил едничката си радост под прозрачнеещата повърхност на женска душа, но това езика не го разбира, насилието, което той упражнява върху душата се измерва в двете най кратки думи "да" и "не",  насилие е когато душата ти иска да разпери криле изпод черупката, а езика ти казва "да" и приемаш обет да бъдеш свещенник, насилие е, когато душата не познава границите на безкрайността, а езика борави с термини като "разстояние", "време", "възможност", насилие върху нея е бодливата телена мрежа на условията, формулирани от езика и забиващопристягащи в задушаващата си примка желанието да си свободен, отвъд синтаксиса е душата - двадесет и четири грама живец...отчайващо малко като размер пред средностатистическите  килограми тяло и необхватно тежки пред неумението му да се бори за себе си с най ненужната част - езика, необяснимо е как голяма част от хората работят така успешно с него и така неуспешно  боравят с душата си, ако я открият, разбира се

но това, което ме шокира, е как е възможно, когато знаеш за насилието на езика върху душата, да го приемаш за нещо нормално, дори да го изискваш като необходимо за живот условие ,предизвиквайки лавини от ненужни думи и превързвайки очите на своите двадесет и четири грама, тогава какво остава от изнасилената ти  душа след момента на разбирането, че може да бъде желана и в същото време  предоставена  на синтаксиса

категорично отказвам да живея в негово величество синтаксиса, ще използвам думите само за да разказвам, какво се случва в онзи свят,  за който знаят малка част от вас, в който елементарната теория на душата замества сложните граматически правила и синтактчини закони, главните букви и препинателните знаци...в онзи свят, двадесет и четири грамовия, е скрит ключа за себе си, трябва само да го извадим от джоба на условията си

почукай на душата си...може и да ти отвори