Постинг
16.06.2009 22:59 -
деменция по никое време
ако ме налегне старческа деменция
сега,
докато съм още млечнопресукана,
за да заличи всички утъпкани пътища
и изрони калните ми пътеки,
за да ми вземе думите
една
по
една,
докато пресипнала от мълчание
почна да пея,
ако вземе умеенето на пръстите
да пишат по клавиатурата,
за да останат само спомените
как се милват бутоните
възвратно постъпателно,
събирателно в центъра на дланта,
тогава
вероятно ще сменя цвета на очите си
за пореден път
като вещица
изгубила ключа за стаята
дето се пазят метлите,
ако ей сега ме налегне
старческа деменция,
както си пиша,
дори това което съм почнала
няма да мога да свърша,
един
по
един
ще си тръгнат хората от живота ми,
за да не гледат празните ми очи
пустите длани
студените пътища към Радостин
/разбирай "душата", не първия срещнат любовник/
ще се изронят клавишите на клавиатурата,
ще се сбръчкам на стола от люлеене клатене,
в една неравновесна посока
устните ми ще станат корички хляб нецелувани,
никой няма да помни,
че в улейчето между гърдите ми има дом за светулки,
пътищата ми ще обраснат във дивотия,
а питомни кучета ще препикават
рядката ми свежа растителност
докато
и тя предаде себе си на кошмарите...
за какъв захарен памук
може да става тук дума,
памук се яде само
когато не ти треперят ръцете от болка
ако сега,
точно сега,
ме налегне старческа деменция
какво ще се случи със теб...
сега,
докато съм още млечнопресукана,
за да заличи всички утъпкани пътища
и изрони калните ми пътеки,
за да ми вземе думите
една
по
една,
докато пресипнала от мълчание
почна да пея,
ако вземе умеенето на пръстите
да пишат по клавиатурата,
за да останат само спомените
как се милват бутоните
възвратно постъпателно,
събирателно в центъра на дланта,
тогава
вероятно ще сменя цвета на очите си
за пореден път
като вещица
изгубила ключа за стаята
дето се пазят метлите,
ако ей сега ме налегне
старческа деменция,
както си пиша,
дори това което съм почнала
няма да мога да свърша,
един
по
един
ще си тръгнат хората от живота ми,
за да не гледат празните ми очи
пустите длани
студените пътища към Радостин
/разбирай "душата", не първия срещнат любовник/
ще се изронят клавишите на клавиатурата,
ще се сбръчкам на стола от люлеене клатене,
в една неравновесна посока
устните ми ще станат корички хляб нецелувани,
никой няма да помни,
че в улейчето между гърдите ми има дом за светулки,
пътищата ми ще обраснат във дивотия,
а питомни кучета ще препикават
рядката ми свежа растителност
докато
и тя предаде себе си на кошмарите...
за какъв захарен памук
може да става тук дума,
памук се яде само
когато не ти треперят ръцете от болка
ако сега,
точно сега,
ме налегне старческа деменция
какво ще се случи със теб...
Търсене
За този блог
Гласове: 2323
Блогрол
1. LOU RHODES
2. НЕПРОСТИМО
3. FAREWELL
4. SECRET GARDEN
5. NIKOS
6. LONELY DAY
7. Симетрии
8. Стълба към небето
9. ПРИКАЗКИ ЗА ВЪЗРАСТНИ
10. ДОБРО УТРО
2. НЕПРОСТИМО
3. FAREWELL
4. SECRET GARDEN
5. NIKOS
6. LONELY DAY
7. Симетрии
8. Стълба към небето
9. ПРИКАЗКИ ЗА ВЪЗРАСТНИ
10. ДОБРО УТРО