Постинг
05.10.2009 22:17 -
в дома на вятъра
докоснах вятъра...не ми ли вярвате, елате с мен, ще ви покажа къде се свива нощем топлото му тяло, защото вятъра е топъл, независимо от твърденията, че може да е леден, режещ, зимен, не, той е топъл и жив, дъха му се променя само, но нека първо ви покажа дома му...ето, чуйте го, живее на втория етаж, вратата в ляво, в твоя дом, и в твоя, и в твоя...ако дома ви няма втори етаж то това е защото мястото е запазено за жилището на вятъра, входната врата е небесносиня, но напълно естествено не можете да я видите, та кой земен би видял късче небе тук, на земята, върху фона на цялото небе, вятъра ми разказа как една нощ е откраднал онова късче небесно одеало, върху което слънцето е любило луната, тайно, един единствен път, в началото на пътищата им още, и после никога не са се стигнали, а вятъра, в една тъмна нощ, уж на шега, уж на игра, подухнал, подхванал крайчето му преди зазоряване и го отмъкнал, тогава решил да си построи дом на чийто вход да сложи врата от небето, и то не каква да е, а пълна с обичане...влизайки и излизайки през тази врата той винаги взема аромата на отдавнашните любовници, а на нас, несъвършенните, ни се струва, че през пролетта ухае на чисто, през лятото на топлина, есента носи дъх на гнила шума и пушеци, а зимата ухае на прозрачност, така е, защото търсим сравнения, а той си ухае само на едно - потните чаршафи на луната и слънцето
това и има в дома си, зад небесносинята врата, чаршафи...свити на топка, ухаещи, а той се въргаля в тях всяка вечер, като подивял кон...в дома му няма кухня, спалня, хол, той не робува на скъпи постелки и ценни картини, ходи бос, за да усеща желанията на земята, рисува сам картините си, защото очите му са пълни с бялото на дъгата, видял е всичко, толкова радост колкото болка, толкова обич колкото лицемерие, толкова колкото...всичко, над леглото му, неизползваното, виси картина прикрепена със слънчев лъч, на нея има нарисуван водопад от пръски вода, ако погледнеш направо в очите на картината ще видиш жена, полугола, с шапка, обвила бедра с ръце, но не...това е илюзия на човешките ни сетива, чува се шума на пръските, дори може да ги усетиш ако полежиш под картината, нали вятъра затова е вятър, да раздухва илюзиите...какво друго има в дома му ли...ооо, сутрин в единствената му стая се носи аромат на жасмин, преди да обуе невидимките си вятъра обляга гръб в широката облегалка на едно меко кресло и пие чай от жасмин, на бегом естествено, почти винаги закъснява за работа, но не защото е мързелив, а защото всяка сутрин, отваряйки очите си в свитите на топка под него чаршафи вижда синята врата и усеща желанието, останало като пръсчици пот около него, онова желание, натежалато от нега, пораснала в нага, от което са се родили звездите...тогава притваря очи и си мечтае поне веднъж, поне веднъж, когато ги отвори, до него да има вятърка, която да...и така се налага да изпие чая от жасмин доста набързо...а после...после цял ден на работа върху чертежите на земята, която не спира да се върти и променя, толкова много работа има вятъра, толкова...колкото...
това е, това е дома му, небесносинята врата, чаршафите на топка, картината, която не е картина и чая от жасмин, колко простичко и нежно живее вятъра, и колко щастлив щеше да бъде, ако не знаеше думички като "омръзна", "тръгваш", "някога", "един ден", а научеше думата "сега"
разликата между моето обиталище и дома на вятъра е в това, че живея на четвъртия етаж, сини са ми стените, а не вратата, чая ми е заместен с огромна чаша кафе, горчиво и студено, картината е с мелница, а чаршафите ухаят на маргарити
чудя се ще мога ли един ден да изляза през стените му, ще мога ли в този ден да целуна вратата в дома на вятъра, ще мога ли някога да бъда ветрица...
сигурно не
зная думите "някога...един ден" преди да ги науча от вятъра
това и има в дома си, зад небесносинята врата, чаршафи...свити на топка, ухаещи, а той се въргаля в тях всяка вечер, като подивял кон...в дома му няма кухня, спалня, хол, той не робува на скъпи постелки и ценни картини, ходи бос, за да усеща желанията на земята, рисува сам картините си, защото очите му са пълни с бялото на дъгата, видял е всичко, толкова радост колкото болка, толкова обич колкото лицемерие, толкова колкото...всичко, над леглото му, неизползваното, виси картина прикрепена със слънчев лъч, на нея има нарисуван водопад от пръски вода, ако погледнеш направо в очите на картината ще видиш жена, полугола, с шапка, обвила бедра с ръце, но не...това е илюзия на човешките ни сетива, чува се шума на пръските, дори може да ги усетиш ако полежиш под картината, нали вятъра затова е вятър, да раздухва илюзиите...какво друго има в дома му ли...ооо, сутрин в единствената му стая се носи аромат на жасмин, преди да обуе невидимките си вятъра обляга гръб в широката облегалка на едно меко кресло и пие чай от жасмин, на бегом естествено, почти винаги закъснява за работа, но не защото е мързелив, а защото всяка сутрин, отваряйки очите си в свитите на топка под него чаршафи вижда синята врата и усеща желанието, останало като пръсчици пот около него, онова желание, натежалато от нега, пораснала в нага, от което са се родили звездите...тогава притваря очи и си мечтае поне веднъж, поне веднъж, когато ги отвори, до него да има вятърка, която да...и така се налага да изпие чая от жасмин доста набързо...а после...после цял ден на работа върху чертежите на земята, която не спира да се върти и променя, толкова много работа има вятъра, толкова...колкото...
това е, това е дома му, небесносинята врата, чаршафите на топка, картината, която не е картина и чая от жасмин, колко простичко и нежно живее вятъра, и колко щастлив щеше да бъде, ако не знаеше думички като "омръзна", "тръгваш", "някога", "един ден", а научеше думата "сега"
разликата между моето обиталище и дома на вятъра е в това, че живея на четвъртия етаж, сини са ми стените, а не вратата, чая ми е заместен с огромна чаша кафе, горчиво и студено, картината е с мелница, а чаршафите ухаят на маргарити
чудя се ще мога ли един ден да изляза през стените му, ще мога ли в този ден да целуна вратата в дома на вятъра, ще мога ли някога да бъда ветрица...
сигурно не
зная думите "някога...един ден" преди да ги науча от вятъра
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 2323
Блогрол
1. LOU RHODES
2. НЕПРОСТИМО
3. FAREWELL
4. SECRET GARDEN
5. NIKOS
6. LONELY DAY
7. Симетрии
8. Стълба към небето
9. ПРИКАЗКИ ЗА ВЪЗРАСТНИ
10. ДОБРО УТРО
2. НЕПРОСТИМО
3. FAREWELL
4. SECRET GARDEN
5. NIKOS
6. LONELY DAY
7. Симетрии
8. Стълба към небето
9. ПРИКАЗКИ ЗА ВЪЗРАСТНИ
10. ДОБРО УТРО
