Постинг
04.01.2010 22:00 -
с мъжки ник
Автор: sblasaci
Категория: Лични дневници
Прочетен: 254 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 04.01.2010 22:03
Прочетен: 254 Коментари: 0 Гласове:
4
Последна промяна: 04.01.2010 22:03
пиша писма
после трия ред по ред редовете им
защото вече съм ги прочела още при писането
няма друг подател и получател освен мен
тогава
след като зная какво ще напиша защо си го пиша
изпращам го на имейла
озадачено реално премигвайки виждам че имам писмо
с мъжки ник
чета
и не мога хич да повярвам
че някой ми е написал няколко реда
в които ми пише че живота му ми принадлежи
в които ми дава живота си за оцеляване
дава живота си на крилата ми - сдухана вятърна мелница
в която никой вятър не мели зърно
а всеки порив разкрива пробива все повече върху покрива
и руши отвътре белите камъни
как да запазя някого след като мен няма кой да ме пази
после се сещам
че сама съм си писала нещо със псевдоним
и то мъжки
така че да му се радвам когато го видя
и се сещам още че илюзиите живеят в дворците на думите
затова започвам пак да градя
тоест да пиша писма
да трия и пиша и пиша и трия
и ги пращам на себе си
с мъжки ник
все едно някой се сеща за мен по няколко пъти на ден
но деня свършва
и нета внезапно пропада из дупките в разстоянията
имейла замлъква екрана очумавява
няма писма нито с мъжки нито с женски измислени имена
увлякох се нещо да мисля че някой си мисли за мен
и така пропилях в празно писане подателствайки
и получавайки собствените си празни писма
с един означаващ всичко подпис
"от мен за мен"
ще си лягам
навън заваля някакъв сняг и някакъв вятър задуха
сигурно той ми прекъсна нета
и онази илюзия
че някой си мисли за мен
точно днес
и точно днес този някой напълнил е пощата
с мъжки ник
и писма
от него за мен
после трия ред по ред редовете им
защото вече съм ги прочела още при писането
няма друг подател и получател освен мен
тогава
след като зная какво ще напиша защо си го пиша
изпращам го на имейла
озадачено реално премигвайки виждам че имам писмо
с мъжки ник
чета
и не мога хич да повярвам
че някой ми е написал няколко реда
в които ми пише че живота му ми принадлежи
в които ми дава живота си за оцеляване
дава живота си на крилата ми - сдухана вятърна мелница
в която никой вятър не мели зърно
а всеки порив разкрива пробива все повече върху покрива
и руши отвътре белите камъни
как да запазя някого след като мен няма кой да ме пази
после се сещам
че сама съм си писала нещо със псевдоним
и то мъжки
така че да му се радвам когато го видя
и се сещам още че илюзиите живеят в дворците на думите
затова започвам пак да градя
тоест да пиша писма
да трия и пиша и пиша и трия
и ги пращам на себе си
с мъжки ник
все едно някой се сеща за мен по няколко пъти на ден
но деня свършва
и нета внезапно пропада из дупките в разстоянията
имейла замлъква екрана очумавява
няма писма нито с мъжки нито с женски измислени имена
увлякох се нещо да мисля че някой си мисли за мен
и така пропилях в празно писане подателствайки
и получавайки собствените си празни писма
с един означаващ всичко подпис
"от мен за мен"
ще си лягам
навън заваля някакъв сняг и някакъв вятър задуха
сигурно той ми прекъсна нета
и онази илюзия
че някой си мисли за мен
точно днес
и точно днес този някой напълнил е пощата
с мъжки ник
и писма
от него за мен
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 2323
Блогрол
1. LOU RHODES
2. НЕПРОСТИМО
3. FAREWELL
4. SECRET GARDEN
5. NIKOS
6. LONELY DAY
7. Симетрии
8. Стълба към небето
9. ПРИКАЗКИ ЗА ВЪЗРАСТНИ
10. ДОБРО УТРО
2. НЕПРОСТИМО
3. FAREWELL
4. SECRET GARDEN
5. NIKOS
6. LONELY DAY
7. Симетрии
8. Стълба към небето
9. ПРИКАЗКИ ЗА ВЪЗРАСТНИ
10. ДОБРО УТРО
