Цяла нощ приготвям багажа си. Наум и наистина. Мисля дали не съм взела нещо излишно или не съм забравила нещо. Заспивам малко преди да стана. Ставам. Набирам ти букет от слънцето и го връзвам с бяла панделка. Будна съм, но сякаш сънувам....

"... аз още чакам, макар да знам, че тя няма да дойде, а не отивам там, където мен чакат...”
Любомир Петров, учител по БЕЛ в 156 ОУ "Васил  Левски"
кв. Кремиковци