чухте ли
тази нощ
падаха копчета по земята

пила съм вино от много мъже
и гъсто и черно  главозамайващо
и рядко съм пила

очите са дом
косата кошара за пръстите
ръцете изписват със симпатично мастило

даже не изписвам в какво не вярвам, толкова не вярвам, всъщност не е въпрос на вяра, вярата не е във вярването, дори в изписването на "В Я Р..." не е, става дума за очакване и градежи, колкото повече очакваш толкова по високички кули си ...

ранна пролет, по нищо не личи нито че е ранна, нито че е пролет, форзиция дивее и пръска коси в жълти шумни  водопади от цвят и прашец
вода дивее в необяснимите си палитри от цветове, пада от високото и се катери обратно чак до утробата с...

когато ме посрещаш в сънищата си
не искай да съм тиха и покорна
аз няма да се нося над водата

петък вечер
и не само
предишните и следващите too

 тази сутрин ровичкам из паметта на компютъра, откривам интересни неща, стари, не толкова стари и  разни това - онова, ето, и това открих, преди време ме помолиха да напиша есе на тази тема и  го направих, звучи особено, несветланистилис...

измислям те за следващия път когато
светлината ще е дело на ръце
когато всичките минорни снежни тонове

онова, което не ми е докосвано
от толкова много време
е онова, което стои неизползвано

не заспивай още, остани с отворени очи, искам да ти разкажа приказка, защо не трябва да заспиваш ли...за да ме чуваш, за да можеш да видиш как ще дойда в теб  и ще бъда твоята сънчовица...не вдигай глава, отпусни я на гърдите ми и слушай...

затвори очи и слушай, това е твоята приказка, сънувала си я толкова пъти и все е била различна, ето я, през моите очи, през моите думи, само затвори очи и слушай...
той е нежен, толкова нежен, че милувките му ти се струват като спускащи с...